13.12.2006 г., 23:59

Спомен и мечта

1.8K 0 4

Към спомените пак се връщам,
за да те видя за последен път.
Образът ти в сянка се превръща,
от съзнанието всеки миг бледнее.

Картината, за теб, която пазех,
сега е само скица вътре в мен.
От спомените щтрихите запазих,
с надежда да се върнеш променен.

Още чувствам твоите прегръдки.
И друг до днес не ги изтри.
на устните са твоите целувки,
оставили в сърцето ми мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...