13.12.2006 г., 23:59

Спомен и мечта

1.8K 0 4

Към спомените пак се връщам,
за да те видя за последен път.
Образът ти в сянка се превръща,
от съзнанието всеки миг бледнее.

Картината, за теб, която пазех,
сега е само скица вътре в мен.
От спомените щтрихите запазих,
с надежда да се върнеш променен.

Още чувствам твоите прегръдки.
И друг до днес не ги изтри.
на устните са твоите целувки,
оставили в сърцето ми мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...