Към спомените пак се връщам,
за да те видя за последен път.
Образът ти в сянка се превръща,
от съзнанието всеки миг бледнее.
Картината, за теб, която пазех,
сега е само скица вътре в мен.
От спомените щтрихите запазих,
с надежда да се върнеш променен.
Още чувствам твоите прегръдки.
И друг до днес не ги изтри.
на устните са твоите целувки,
оставили в сърцето ми мечти.
© Мариана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
