spring_girl91 (Теди)
33 358
12.05.2010 г., 15:38 ч.

Спомен (на мама) 

  Поезия
2313 0 3

Спомен

                                      на мама...

 

Стоя под сянката на ореха отвън

и мисля за живота си и хубав, и несретен,

а споменът изплува като летен сън,

прекъсна пролетната птича песен.

 

Аз спомних си, че ти научи ме да пиша

за чувствата, които ми тежат;

че ти избърсваше сълзите, дето бликат

от душата на наивната ми детска скръб.

И спомних си, че ти до мене беше,

когато исках аз сама да страдам:

ти знаеше - товарът ми тежеше

и дарба имаше по малко да го разтоварваш.

 

Усмивката ти, мамо, няма да забравя;

усмивка, зад която сълзите опита ти да скриеш...

Със нея път в живота аз ще си проправя

и някой ден, когато за пореден път отпиеш

    от кристалната си чаша с бяло вино

    и почувстваш колко много си ми нужна,

    извикай ме:

аз очите си неволно ще затворя

и през стотици километри пак ще те прегърна,

за да ми вдъхнеш ти от радостта си и покоя,

които бликаха от теб в деня, когато аз си тръгнах...

© Теди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??