Пясъчният часовник отмерваше всеки час,
секунда след седкунда по тебе гаснех аз.

Очите ти изгаряха ме сякаш плам,
а за теб аз исках още и още да знам.

Мислех,че си ме обичал,
а всичко ти превърна в прах.
Знаех,след мен никога не си тичал,
но вярвах,че е просто от страх.

Мечтите ми ограби,
как позволих го аз...?!
А после за мен просто забрави,
и сещаш се сега,в сетния си час.

Болката в мен е истински вулкан,
но той не ще изригне нивга,
ти за мен си спомен ням.