Спомен ням
Пясъчният часовник отмерваше всеки час,
секунда след седкунда по тебе гаснех аз.
Очите ти изгаряха ме сякаш плам,
а за теб аз исках още и още да знам.
Мислех,че си ме обичал,
а всичко ти превърна в прах.
Знаех,след мен никога не си тичал,
но вярвах,че е просто от страх.
Мечтите ми ограби,
как позволих го аз...?!
А после за мен просто забрави,
и сещаш се сега,в сетния си час.
Болката в мен е истински вулкан,
но той не ще изригне нивга,
ти за мен си спомен ням.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ааа Всички права запазени