21.05.2007 г., 21:14

Спомен ням

975 0 0

Пясъчният часовник отмерваше всеки час,
секунда след седкунда по тебе гаснех аз.

Очите ти изгаряха ме сякаш плам,
а за теб аз исках още и още да знам.

Мислех,че си ме обичал,
а всичко ти превърна в прах.
Знаех,след мен никога не си тичал,
но вярвах,че е просто от страх.

Мечтите ми ограби,
как позволих го аз...?!
А после за мен просто забрави,
и сещаш се сега,в сетния си час.

Болката в мен е истински вулкан,
но той не ще изригне нивга,
ти за мен си спомен ням.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....