21 мая 2007 г., 21:14

Спомен ням

981 0 0

Пясъчният часовник отмерваше всеки час,
секунда след седкунда по тебе гаснех аз.

Очите ти изгаряха ме сякаш плам,
а за теб аз исках още и още да знам.

Мислех,че си ме обичал,
а всичко ти превърна в прах.
Знаех,след мен никога не си тичал,
но вярвах,че е просто от страх.

Мечтите ми ограби,
как позволих го аз...?!
А после за мен просто забрави,
и сещаш се сега,в сетния си час.

Болката в мен е истински вулкан,
но той не ще изригне нивга,
ти за мен си спомен ням.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...