21 мая 2007 г., 21:14

Спомен ням

974 0 0

Пясъчният часовник отмерваше всеки час,
секунда след седкунда по тебе гаснех аз.

Очите ти изгаряха ме сякаш плам,
а за теб аз исках още и още да знам.

Мислех,че си ме обичал,
а всичко ти превърна в прах.
Знаех,след мен никога не си тичал,
но вярвах,че е просто от страх.

Мечтите ми ограби,
как позволих го аз...?!
А после за мен просто забрави,
и сещаш се сега,в сетния си час.

Болката в мен е истински вулкан,
но той не ще изригне нивга,
ти за мен си спомен ням.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....