Спомен от Калиакра
И цялата Любов ще се разплиска,
огряла камъче, тревичка и сърце,
в пустиня ще запее ручей бистър,
с омая, сякаш Шекспиров сонет!
От птиците ще стори Трубадури,
прелитащи с най - чакано писмо,
повярвай - ветровете ще са щури,
докоснали се в снежния покров!
Пречистена сълза, от Светлината,
ще ни посрещне в поглед на дете,
словата, аз, що винаги съм чакал,
ще звъннат насред славеев напев!
Със рибките ще плуваме в морето,
край рифове, с корали, в синева -
ще видят пак русалките, момчето,
обикнало до крайност... на инат!
И знай, ще бъдеш моята Кралица,
Принцеса в по - детинските мечти,
жена, в която... рицари се вричат,
момичето с най - прелестния лик!
Историите, повечето свършват...
не винаги с фанфари, ни с венци,
но тази, обещавам ти, ще сбъдне,
вълшебството в отминалите дни!
Ела със мен, нагоре, при Скалата,
там, спорел е със Бога, Лизимах,
Добротица, владял е свят и гдето,
девойките са литнали... без страх!
Тогава, пак Нощта ще ни прегърне,
ръцете в смях, отново ще сплетем
и винаги съм знаел - ще се върнат,
Момиче, стих, китара и... Момче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
