Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
27.01.2019 г., 2:33 ч.

Спомен от слонова кост 

  Поезия » Друга
420 2 6

Запази ехидното си сърце
в гърдите ти студени.
Изтрий сълзите от желязо.
Със слонова кост в стената, 
ако можеш - издълбай моето име, 
ако можеш - вгради го с помощта
на избледняващ спомен,
ако можеш - захвърли го в 
следите на морските вълни.
Призракът на затворен спомен в кехлибар.
Времето не може да му посегне.
Морето не може да го отмие.
Оставен да спи в пясъчен часовник.

 

Ехидно сърце - студени ръце на стената облегнати.

Поглед-  втренчен в тишината.

Мисли - оставени във водата.

Колена - облегнати на земята.

Сърце - оставено в огъня да гори,

в сините пламъци.

Сълзи от разтопено желязо. 

Със слонова кост моето име издълбано,

да напомня, оставено...

В следите на морските вълни съзнанието му броди

в пясъчен часовник.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??