Спомен от слонова кост
Запази ехидното си сърце
в гърдите ти студени.
Изтрий сълзите от желязо.
Със слонова кост в стената,
ако можеш - издълбай моето име,
ако можеш - вгради го с помощта
на избледняващ спомен,
ако можеш - захвърли го в
следите на морските вълни.
Призракът на затворен спомен в кехлибар.
Времето не може да му посегне.
Морето не може да го отмие.
Оставен да спи в пясъчен часовник.
Ехидно сърце - студени ръце на стената облегнати.
Поглед- втренчен в тишината.
Мисли - оставени във водата.
Колена - облегнати на земята.
Сърце - оставено в огъня да гори,
в сините пламъци.
Сълзи от разтопено желязо.
Със слонова кост моето име издълбано,
да напомня, оставено...
В следите на морските вълни съзнанието му броди
в пясъчен часовник.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
