Спомен по челото

18.09.2021 г., 22:21 ч.

Поезия » Друга

112 0 0

Вървим все далеч,

по първокласните черни пътища,

обрасли в спомени за минали дни.

Вървим, но се връщаме по стари следи.

Останали въглена в топлата печка,

сгрява студената стая на спомена бял.

Но далечно е всичко забравено тъжно.

Не можем да върнем отминали дни.

Всичко е пусто,

няма го детския смях,

децата живеят някъде другаде.

Идват понякога само в сърцата,

на пораснали набръчкани лица.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.