Вървим все далеч,
по първокласните черни пътища,
обрасли в спомени за минали дни.
Вървим, но се връщаме по стари следи.
Останали въглена в топлата печка,
сгрява студената стая на спомена бял.
Но далечно е всичко забравено тъжно.
Не можем да върнем отминали дни.
Всичко е пусто,
няма го детския смях,
децата живеят някъде другаде.
Идват понякога само в сърцата, ...