Спомен по челото

Sep 18, 2021, 10:21 PM

Poetry » Other

115 0 0

Вървим все далеч,

по първокласните черни пътища,

обрасли в спомени за минали дни.

Вървим, но се връщаме по стари следи.

Останали въглена в топлата печка,

сгрява студената стая на спомена бял.

Но далечно е всичко забравено тъжно.

Не можем да върнем отминали дни.

Всичко е пусто,

няма го детския смях,

децата живеят някъде другаде.

Идват понякога само в сърцата,

на пораснали набръчкани лица.

Please sign in with your account so you can comment and vote.