Спомен - среща
Срещнах се с хора, непознати за мене -
приятели нови намерих сред тях.
Това бе денят от новото време,
в който те срещнах и запознах.
Подадохме длани за поздрав сърдечен,
усетихме тръпка в нашите тела.
Тогава сърцето ми биеше лудо -
чувствах, че сякаш плавно летя.
Бавно минаваха дните прекрасни,
спомени много останаха в мен.
Приятно ни беше с теб да сме двама,
но всичко приключи само за ден!
Ти ми поиска първа целувка,
но аз не отвърнах на твойта молба.
Страхувах се много да не изгубя
приятел най-важен за мен на света.
Ти се отдръпна и сякаш умираше
малко по малко в теб нежността.
Погледи денем вече не срещахме,
загуби се някъде между нас близостта.
Търсех те дълго пак да те срещна -
да те помоля за прошка и малко любов.
Прости ми, но вече не беше ти същия -
не виждах в очите ти същия зов.
Така си минаваха годините бавно -
ти ме напускаше за месеци - два.
Трябваше лятото да бъдеш далече,
за тебе мечтаех си нощем сама!
Но всичко премина и сякаш отново
се върнаха дните на радост - мечта.
В нощите хубави тайно се питах
каква ли бе мойта незнайна съдба?!
Да бъда със тебе в мигове хубави,
да ме докосваш и галиш, щом си до мен,
в прегръдките твои изгубвах се винаги -
вечност да беше вълшебния ден!
Тогава поисках аз да съм твоя,
целувката първа да ти даря.
Тогава усетих, че ти се страхуваш
сърцето отново да не раня.
Сега сме приятели, но друго не мога
да очаквам от тебе дори на шега.
Спомени хубави остават в живота,
участници - ние в тази игра!
© Даниела В Всички права запазени