25.12.2019 г., 14:41

Спомен във кутия

1.3K 2 1

 

Скрит си във една кутия 
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна
да потърся някаква следа,
но в снимките е сладката магия
това, в което вярвах и трептях...
Сега очите ми са други,
по-светли, някак избледняха
те пак са с цвят на изумруди,
но пеперудите ги няма във стомаха!
Ще видя някаква наивност,
да, невинна заблудена красота,
живот, затворен във кутия
равнява се на куп листа...
И какво, че всеки запечатан кадър,
ще носи в себе си безброй неща,
скрити нейде там и надълбоко
във времето отминало, не се броят...
Не ме разбирай грешно - не тъгувам,
няма нищо вече, даже и сълза,
и думите ти, дори и тях не чувам,
не вярвам и в написаните ти слова.
Прелиствам спомените от хартия
и вглеждам се във образите непознати,
да, навярно тези двамата били сме ние
но всичко свършва, щом затворя похлупака...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...