Спомен във кутия

Скрит си във една кутия 
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна
да потърся някаква следа,
но в снимките е сладката магия
това, в което вярвах и трептях...
Сега очите ми са други,
по-светли, някак избледняха
те пак са с цвят на изумруди,
но пеперудите ги няма във стомаха!
Ще видя някаква наивност,
да, невинна заблудена красота,
живот, затворен във кутия
равнява се на куп листа...
И какво, че всеки запечатан кадър,
ще носи в себе си безброй неща,
скрити нейде там и надълбоко
във времето отминало, не се броят...
Не ме разбирай грешно - не тъгувам,
няма нищо вече, даже и сълза,
и думите ти, дори и тях не чувам,
не вярвам и в написаните ти слова.
Прелиствам спомените от хартия
и вглеждам се във образите непознати,
да, навярно тези двамата били сме ние
но всичко свършва, щом затворя похлупака...!