25 дек. 2019 г., 14:41

Спомен във кутия

1.3K 2 1

 

Скрит си във една кутия 
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна
да потърся някаква следа,
но в снимките е сладката магия
това, в което вярвах и трептях...
Сега очите ми са други,
по-светли, някак избледняха
те пак са с цвят на изумруди,
но пеперудите ги няма във стомаха!
Ще видя някаква наивност,
да, невинна заблудена красота,
живот, затворен във кутия
равнява се на куп листа...
И какво, че всеки запечатан кадър,
ще носи в себе си безброй неща,
скрити нейде там и надълбоко
във времето отминало, не се броят...
Не ме разбирай грешно - не тъгувам,
няма нищо вече, даже и сълза,
и думите ти, дори и тях не чувам,
не вярвам и в написаните ти слова.
Прелиствам спомените от хартия
и вглеждам се във образите непознати,
да, навярно тези двамата били сме ние
но всичко свършва, щом затворя похлупака...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...