Dec 25, 2019, 2:41 PM

Спомен във кутия

  Poetry » Love
1.3K 2 1

 

Скрит си във една кутия 
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна
да потърся някаква следа,
но в снимките е сладката магия
това, в което вярвах и трептях...
Сега очите ми са други,
по-светли, някак избледняха
те пак са с цвят на изумруди,
но пеперудите ги няма във стомаха!
Ще видя някаква наивност,
да, невинна заблудена красота,
живот, затворен във кутия
равнява се на куп листа...
И какво, че всеки запечатан кадър,
ще носи в себе си безброй неща,
скрити нейде там и надълбоко
във времето отминало, не се броят...
Не ме разбирай грешно - не тъгувам,
няма нищо вече, даже и сълза,
и думите ти, дори и тях не чувам,
не вярвам и в написаните ти слова.
Прелиствам спомените от хартия
и вглеждам се във образите непознати,
да, навярно тези двамата били сме ние
но всичко свършва, щом затворя похлупака...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...