Дейна.1 (Даниела Петрова)
12 120
9.02.2024 г., 10:11 ч.

Спомен за баба 

  Поезия » Свободен стих
221 1 8

 

Бях малко дете. Присядах до баба

и гледах ръцете и бели и слаби

как диплеха тънките листи.

Точеше баница.

Беше замесила бяла магия

от сръчност, сърце и душа.

Беше приведена, стара и блага.

Имаше тънка косица,

сплетена в плитки.

Ръцете се виеха,

вплитаха опит и мъдрост.

Баба отдавна я няма…

Днес аз меся тесто,

а на стола отсреща е моята внучка.

И идва ми мисъл:

Може би баба ни гледа  отгоре.

 …И се усмихва.

© Даниела Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за добрите думи, Ива!
    Винаги ще нося тази жена в сърцето си.
  • Много е хубаво. Събужда скрити съкровени спомени. Много емоционално и същевременно сдържано и издържано.
  • Разказвам и...И дай Боже, един ден да си спомня с добро за мен.
    Благодаря, Марко!
  • Чудесен спомен !
    Сега е момента да го разкажеш на твоята внучка.
    Може да дойте време и тя да пише за теб, както ти за баба си .
  • Жените в нашия живот на които дължим много и ги носим в сърцата си.
    Благодаря, Руми!
  • Прекрасни са тези спомени, Даниелка! И аз винаги когато меся тесто, си мисля за моите баби, които ме научиха на толкова много неща! Поздравявам те за написаното!
  • Там са, Скити, много точно си го казала.
    Благодаря!
  • Много е мило... Спомени, които си имат своето място - на топличко в сърцето...
    💖
Предложения
: ??:??