Спомен за баба

9.02.2024 г., 10:11 ч.

Поезия » Свободен стих

5.0 / 6

546 2 9

Бях малко дете. Присядах до баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия
от сръчност, сърце и душа.
Беше приведена, стара и блага.
Имаше тънка косица,
сплетена в плитки.
Ръцете се виеха,
вплитаха опит и мъдрост.
Баба отдавна я няма… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Маска
Февруарски валс

Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
Празната

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
След дъжда

Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...

Още произведения »