Спомен за баба

9.02.2024 г., 10:11 ч.

Поезия » Свободен стих

545 2 9

Бях малко дете. Присядах до баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия
от сръчност, сърце и душа.
Беше приведена, стара и блага.
Имаше тънка косица,
сплетена в плитки.
Ръцете се виеха,
вплитаха опит и мъдрост.
Баба отдавна я няма… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен за баба

Искате да прочетете повече?

Предложения