Спомен за баба
Бях малко дете. Присядах до баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия
от сръчност, сърце и душа.
Беше приведена, стара и блага.
Имаше тънка косица,
сплетена в плитки.
Ръцете се виеха,
вплитаха опит и мъдрост.
Баба отдавна я няма…
Днес аз меся тесто,
а на стола отсреща е моята внучка.
И идва ми мисъл:
Може би баба ни гледа отгоре.
…И се усмихва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Д.П. Всички права запазени
