Дейна.1
21 резултата
Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
160
2
4
„…Да излекуваме раната в душата на някой с добра дума е най-хубавото нещо, което можем да направим за него…”
Диана Стефанова - Писател
Като есенно ято, готово за полет,
подреждат се думите върху белия лист,
боричкат се, скачат, на високо говорят ...
Диана Стефанова - Писател
Като есенно ято, готово за полет,
подреждат се думите върху белия лист,
боричкат се, скачат, на високо говорят ...
192
2
5
Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
448
2
9
Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
235
1
6
Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...
281
1
7
Друг свят те мами, мила моя, време е за разлъка.
Философии житейски, мъдрост - станаха на пух и прах,
не мога да преглътна коравия залък на мъката,
в сърцето ми пипала студени пусна лепкав страх.
Безсилна съм – пред очите ми изтлява твоя живот ...
Философии житейски, мъдрост - станаха на пух и прах,
не мога да преглътна коравия залък на мъката,
в сърцето ми пипала студени пусна лепкав страх.
Безсилна съм – пред очите ми изтлява твоя живот ...
287
1
16
Понякога счупвам хомота,
спирам се за миг:
Господи, със каква красота
надарил си ни!
И пренареждам душата си, ...
спирам се за миг:
Господи, със каква красота
надарил си ни!
И пренареждам душата си, ...
319
2
2
През поля от макове идва лятото,
и поело в себе си техния пламък –
влива сила в стъблата на житото,
разцъфтява всичко под взора му жарък.
Земята притихва под знойна омара, ...
и поело в себе си техния пламък –
влива сила в стъблата на житото,
разцъфтява всичко под взора му жарък.
Земята притихва под знойна омара, ...
412
1
5
Рефрен от стара песен па̀рва сърцето
и завърта се времето наобратно.
Оживяват спомени – ето ме с младо лице,
двайсетгодишна и всичко е цветно, омайно.
Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен, ...
и завърта се времето наобратно.
Оживяват спомени – ето ме с младо лице,
двайсетгодишна и всичко е цветно, омайно.
Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен, ...
340
1
9
С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
524
3
13
Залезът пурпурен плаче с огнени съ̀лзи –
За теб!
Във очите на утрото блестят росни капки –
За теб!
Денят е равен и пуст като мъртво море – ...
За теб!
Във очите на утрото блестят росни капки –
За теб!
Денят е равен и пуст като мъртво море – ...
377
4
Пролетта покри с бял воал градините,
застели слънчев килим от глухарчета,
пусна юздите на потоци планински,
на поля и ливади уши зелена дреха.
Прати по южния вятър вест на птиците, ...
застели слънчев килим от глухарчета,
пусна юздите на потоци планински,
на поля и ливади уши зелена дреха.
Прати по южния вятър вест на птиците, ...
316
1
6
Над буен ручей сведох чèло,
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща ...
помолих го тъгата ми да отмие.
„ - Пусни я по бялата пяна, - ми рече -,
цялата в себе си ще я попия!“
Можеш ли болката тлееща ...
746
2
4
Любовта е дръзка – тя влиза в сърцето
със взлом, без да пита,
играе си с него - ту го въздига в небето,
ту с ледени нишки го цяло оплита.
Тя е и вино тежко, руйно, което опива, ...
със взлом, без да пита,
играе си с него - ту го въздига в небето,
ту с ледени нишки го цяло оплита.
Тя е и вино тежко, руйно, което опива, ...
547
1
6
Бях малко дете. Присядах до баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия ...
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия ...
419
2
9
- Хей, момиче, не свеждай очи,
в тях има жарава, изгаря ме!
- Хей, момче, когато те видя,
целия свят озарява се!
Къде е сега момичето, ...
в тях има жарава, изгаря ме!
- Хей, момче, когато те видя,
целия свят озарява се!
Къде е сега момичето, ...
613
6
Кокичета облякоха белите си рокли,
в небето се прокрадна синева.
Слънцето се заоглежда в дъждовните локви,
връхна дреха наметна и тръгна си мойта тъга.
Зимата се сърдеше – не и се тръгваше, ...
в небето се прокрадна синева.
Слънцето се заоглежда в дъждовните локви,
връхна дреха наметна и тръгна си мойта тъга.
Зимата се сърдеше – не и се тръгваше, ...
389
11
Бял лист беше душата ми…чист.
Започнаха после да пишат по нея,
понякога драскаха с остри пера … и кървеше.
Първи бяха мама и тате:
с пръсти нежни написаха Живот и Закрила. ...
Започнаха после да пишат по нея,
понякога драскаха с остри пера … и кървеше.
Първи бяха мама и тате:
с пръсти нежни написаха Живот и Закрила. ...
320
8
Един ден сърцето проплака:
„Спри за малко до мен, погледни ме.
Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.
Студено ми е, стопли ме.“
И душата надигна глас: ...
„Спри за малко до мен, погледни ме.
Отлетяха радостта, любовта, топлината от мен.
Студено ми е, стопли ме.“
И душата надигна глас: ...
491
1
7
Ръката на мама държеше моята малка ръчичка.
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...
Тя правеше крачка, аз - две.
И тъй стъпка по стъпка мама ме учеше
да не падам в калта и да вървя напред.
Тя пееше песни с глас ангелски, меден, ...
719
3
14
Когато чернилка прихлупи живота ми
и пътя изгубя,
когато съм слаба и рухнала,
на помощ викам белите дни.
Те са скътани много дълбоко, ...
и пътя изгубя,
когато съм слаба и рухнала,
на помощ викам белите дни.
Те са скътани много дълбоко, ...
392
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
