СПОМЕН ЗА БАБИНИТЕ КАТМИ

... когато вятър зашуми

в купите сечена ластуна,

и баба опече катми

на сач връз огън от горуна,

и дядо иде на зиг-заг

с бастунката от хоремага,

ведно с прииждащия мрак

мъгла над селото приляга,

върху обраната асма

врабчета гони котаракът,

така е сладко – у дома

да си подремна час на лакът,

в сюрийка свлекли се овце

да се разхлопа кочът с чана,

да пийна топло млечице,

когато утре заран стана,

за миг да бъда пак момче

и с пръчка барата да тлача...

Додето баба опече

две-три катми за мен –

на сача.