Спомен за бащиния дом
СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ
... понякога се връщам у дома
като случаен гост от друга ера –
прозорците са с друга дограма
и хлебецът го няма във панера,
край печката баща ми не седи,
не трие мама своя бял прозорец,
и в гредореда древните греди
ми скърцат със необяснима горест,
и паякът, с когото век живях,
над моя вехт креват е плел хамаче,
и миналото мое тъне в прах,
от който мен направо ми се плаче,
ни минало, ни бъдеще чета,
бездънни са отвъдните ми бездни –
в забрава, в нечовешка пустота
навярно ние всички тихо чезнем.
Сълзицата си трия мълчешком –
мъжете плачем рядко. Все накрая.
А споменът за бащиния дом
ще си го нося и Отвъд! – във Рая.
3 януарий 2023 г.
гр. Варна, 20, 15 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
