Спомен за бащиния дом

4.01.2023 г., 7:58 ч.

Поезия

523 4 3

СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ

... понякога се връщам у дома

като случаен гост от друга ера –

прозорците са с друга дограма

и хлебецът го няма във панера,

край печката баща ми не седи,

не трие мама своя бял прозорец,

и в гредореда древните греди

ми скърцат със необяснима горест,

и паякът, с когото век живях,

над моя вехт креват е плел хамаче,

и миналото мое тъне в прах,

от който мен направо ми се плаче,

ни минало, ни бъдеще чета,

бездънни са отвъдните ми бездни –

в забрава, в нечовешка пустота

навярно ние всички тихо чезнем.

Сълзицата си трия мълчешком –

мъжете плачем рядко. Все накрая.

А споменът за бащиния дом

ще си го нося и Отвъд! – във Рая.

3 януарий 2023 г.

гр. Варна, 20, 15 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-01-04T10:23:16+02:00

Обичам да чета твоята красива обичаща поезия!
Ромашка (Златка Чардакова)

2023-01-04T10:03:36+02:00

„Сълзицата си трия мълчешком –
мъжете плачем рядко. Все накрая.
А споменът за бащиния дом
ще си го нося и Отвъд! – във Рая.“

Докосващо и истинско!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-04T08:13:11+02:00

ни минало, ни бъдеще чета,
бездънни са отвъдните ми бездни –
в забрава, в нечовешка пустота
навярно ние всички тихо чезнем.

Толкова човешко и близко!