slan4ogled (Радослава Антонова)
789 2084
29.06.2022 г., 6:38 ч.  

Спомен за един празник 

  Поезия » Свободен стих
219 1 3

...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...

Едната ти ръка-гореща на бедрото ми.
Другата - върху разтвореното томче на Превер,
от което ми четеше стихове.
В чашите искреше виното...

Навън снегът валеше като за последно.
Музиката изпълваше стаята.
Такова безвремие беше настъпило.
Все едно никога нямаше да дойде "утре"...

...А после много късно през нощта
в приземната ни стая като дупка в снега,
телата ни, озарени от печката на дърва,
светеха като далечни фарове на младостта...

 

...Колко отдавна беше това!?
В друго време, в друг свят.
А споменът е толкова жив!
Щастливите мигове не остаряват!...

© Радослава Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??