Спомен за един празник
...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...
Едната ти ръка-гореща на бедрото ми.
Другата - върху разтвореното томче на Превер,
от което ми четеше стихове.
В чашите искреше виното...
Навън снегът валеше като за последно.
Музиката изпълваше стаята.
Такова безвремие беше настъпило.
Все едно никога нямаше да дойде "утре"...
...А после много късно през нощта
в приземната ни стая като дупка в снега,
телата ни, озарени от печката на дърва,
светеха като далечни фарове на младостта...
...Колко отдавна беше това!?
В друго време, в друг свят.
А споменът е толкова жив!
Щастливите мигове не остаряват!...
© Радослава Антонова All rights reserved.
