slan4ogled (Радослава Антонова)
801 2084
29 июн. 2022 г., 06:38  

Спомен за един празник 

  Поэзия » Свободный стих
277 1 3

...Седяхме с теб допрели колене,
а другите двама танцуваха.
Гореше свещта на масата. Смеехме се.
Цигарите в мрака димяха и се целувахме...

Едната ти ръка-гореща на бедрото ми.
Другата - върху разтвореното томче на Превер,
от което ми четеше стихове.
В чашите искреше виното...

Навън снегът валеше като за последно.
Музиката изпълваше стаята.
Такова безвремие беше настъпило.
Все едно никога нямаше да дойде "утре"...

...А после много късно през нощта
в приземната ни стая като дупка в снега,
телата ни, озарени от печката на дърва,
светеха като далечни фарове на младостта...

 

...Колко отдавна беше това!?
В друго време, в друг свят.
А споменът е толкова жив!
Щастливите мигове не остаряват!...

© Радослава Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??