Толкова близо до мен, но толкова далече в пространството. Толкова радост тогава, а толкова мъка сега. Толкова сплотеност в нас, но толкова километри между нас.
Помниш ли часовете, прекарани в игра? Помниш ли старата улица, покрита с цветя? Помниш ли високата зелена липа?
Детският смях ехтеше в пространството. Телефонът звънеше безспир. Времето все не ни стигаше. Лятото изведнъж отлиташе.
После идваха разделите. Сълзите капеха, ръцете махаха за сбогом.
Какво се случи? Какво ни раздели? Ах, как времето приятелства руши! Нима не си припомняш летните дни? Дните-часове, минутите-секунди... Защо не си до мене ти?
Оставям само едно - спомена за нашето приятелство. Ела и го вземи!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Много истински и приятелски звучи!!!
Поздрави