Толкова близо до мен,
но толкова далече в пространството.
Толкова радост тогава,
а толкова мъка сега.
Толкова сплотеност в нас,
но толкова километри между нас.

Помниш ли часовете, прекарани в игра?
Помниш ли старата улица, покрита с цветя?
Помниш ли високата зелена липа?

Детският смях ехтеше в пространството.
Телефонът звънеше безспир.
Времето все не ни стигаше.
Лятото изведнъж отлиташе.

После идваха разделите.
Сълзите капеха,
ръцете махаха
за сбогом.

Какво се случи? Какво ни раздели?
Ах, как времето приятелства руши!
Нима не си припомняш летните дни?
Дните-часове, минутите-секунди...
Защо не си до мене ти?

Оставям само едно - спомена за нашето приятелство.
Ела и го вземи!