12.10.2011 г., 11:23 ч.
Спомен за лятото
Кой накара небето да плаче
и го плисна среднощно в прозорците?
Леден писък... Накъса се здрачът.
И намокри земята до костите.
Кой накара нощта да будува
и да среща осъмнала утрото?
Аз ли шепот от минало чувам
или споменът тръгва си трудно?
Този дъжд не прилича на другия...
Виж, свисти като грешно проклятие.
Шепа лято замръкна в юмрука ми?
Май за него небето ми плаче.
Теб дали те събуди стихията?
В тишината ти спомени има ли?...
Не сънуваш ли още магията?
Дъжд среднощен от лято отминало...
Някой плисна небето в прозореца.
Леден вятър целуна сълзите ми.
А луната среднощно се молеше:
„Запази, любовта във очите си!”
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
=)
-
!!!
-
Аз ли шепот от минало чувам
или споменът тръгва си трудно?
Шепа лято замръкна в юмрука ми?
Май за него небето ми плаче.
А луната среднощно се молеше:
„Запази, любовта във очите си!”
Запази, любовта!!!
-
Много, много ви благодаря, приятели! Вие сте най-голямото богатство и най- високата награда! Радвам се, че мога да ви подаря малка частица от моя свят!
-
Майче,
хайде да направим всички:
"Почни с последното от мен!"на тая тема.
Дани го заслужава, не мислите ли?!
Колко скръб от очите изтече...
Беше Болка... Не Дим от комина...
За нероденото от тебе човече...
И за този, що си замина...
Зем. -
Ама как пък не се наваля!
Кой обиди горкото небе, че
свойте сълзи то цял ден не спря.
Колко скръб от очите изтече! -
Този дъжд не прилича на другия...
Този дъжд е ръце на сираче
и дилема в очите ми, лудите,
да помилвам или да плача...
Прав е Негово Височество, Дани, ама абсолютно прав!
Евалла Ивайло! Прости ми Дани!
Това си е Токата и Фуга! един куплет с абсолятна рима, един куплет със свободна рима където думите се гонят... Не съм го срещал при друг! Виждал съм го при руски автори, но все ми е било постно и не ме е улавяло за превод. Комбинацията при теб е просто Великолепие!
Чета те толкова леко, толкова свободно, толкова чиста Поезия... Ти имам чувството че си играеш с думите! Имам чумството че се забавляваш като малко дете с думичките: Мои са си! Няма да ви ги дам и ще си правя с тях каквото си искам!
Има хора, дето им викат "Леко Перо!" Ти си от тях!
Аз не мога като теб...
За мен поезията е Ангажимент, Труд и Отделено време - поне три-четири часа на денонощие... иначе няма смисъл... Иначе ще си правим Чат -Коментари :Прегръщам те! Целувам те! Обичкам те! Гуш миличка! Жалко е...
Зем. -
До третия куплет може би трябва да свърши, Дани...Инак - разкош!
-
Хубав стих!
-
Запази любовта във очите си!
Красота и изящество...
Поздрави! -
!
-
Страхотен стих,Дани
като всичко твое...
ако някога ме навести музата,ще ти напиша невероятен стих,обещавам
Поздрави,принцесо -
Парфюмът
Живеят, сладко опити от нега
лавандула, жасмин, хризантема и рози.
По поляните пъстри, под юнската жега
не щат и да чуят за унили прогнози.
Цветен гоблен от ръце на Светица.
Медни листчета - Боже прозрение.
Дойде ли време за стъклениците-
тежката преса... и заколение...
Хиляди цветчета даряват си соците
за Абсолюто на Майстора - Нос.
Красота и Загадка! Немеят Пророците...
Дълбоко е Чувството по Сенокос...
А Майсторът живее само с Представата...
Пише Рецепта... Шедьовър бълнува...
Едничка награда - /какво му остава?!/-
Женска усмивка, щастлив, да сънува...
Чудни мускалчета, пазени нежно...
Всяко погалено... Като дете...
Един Аромат, чаровно - небрежен,
женско сърце отново превзе...
Трепереща капчица по меките длани...
Спомен от минало слънчево лято...
Финален акорд от Страст и Желание...
Нежен воал от Недоречено Святото...
Оригинален текст:
ДухИ - чародеи летучие
Наталья Пальцева
Живут, вальяжно упиваясь негой,
Лаванда и жасмин, и гиацинт, и роза
В полях под лучезарным южным небом,
Не зная непогод унылого прогноза.
Цветочный гобелен на славу выткан,
Медвяных лепестков манит благоуханье,
Но наступает срок - бутоны пытку
Под прессом терпят, точно жертвы на закланье.
И тысячи цветов даруют сочность
Единой капле парфюмерного искусства...
Их красота, загадка, непорочность
Перетекают, вызрев лишь, в глубины Чувства.
Летучих чародеев власть и сила
С времён далеких будоражили сознанье,
ДухАм труды и оды посвятила
Плеяда гениев, снискавшая признанье.
Так, мастер-парфюмер в воображеньи
Рецепт душистый создавал, шедевром бредил...
Его наградой стали, без сомненья,
Ряды заветных пузырьков - утех для леди.
И чУдные флакончики укромно
Хранятся в ящике комода девы нежной,
А ноты ароматов вьются, словно
Плетенье вЕнзелей затейливо-небрежных.
В дрожащей капле на запястье тонком,
Слышна мелодия продлившегося лета,
Аккорд финальный, с переливом томным,
Оставит шлейфом недосказанность сюжета...
2011
Зем. -
Запази я! Поздрави, магьоснице!
-
"Шепа лято замръкна в юмрука ми?
Май за него небето ми плаче."Поетична образност...!Остани в тази магия за дълго!Сърдечни поздрави...! -
Красота и разкош!
Много ме впечатли стиха ти! -
хубав,Дани,както винаги
-
Отново един страхотен стих, пълен с много чувство! Поздрави!
-
Разкошен стих.Браво, Дани!
-
Вече не ми стигат думите,Дани,затова и
понякога слагам само удивителни.
С възхита за сетен път!
Поезия,която остава за дълго в душата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
