Спомен за лятото

19.11.2008 г., 13:25 ч.

Поезия

5.0 / 7

1532 0 10

Сред онази мъгла от тъга аз летя
и отново търся нещо от лятото.
Вървя пак все сама под дъжда
и мaгнитно се връщам обратно.
Нещо търся пак тука от полета,
на онова самотното мое пътуване.
От сълзите изтъркала музата,
за любовното нощно тъгуване.
А димът предизвиква сълзите ми
и дъждът се преплита със тях.
Любовта изгрява в очите ми,
прегазила в калта всичкия страх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Дъждовни пеперуди

До себе си писма ли писах? Дъждът ли скришом ги прочете? Аз бях облякъл бяла риза. Изпра я облакът б...
Íntimo

Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
Клада

Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...

Още произведения »