Спомен за лятото
Сред онази мъгла от тъга аз летя
и отново търся нещо от лятото.
Вървя пак все сама под дъжда
и мaгнитно се връщам обратно.
Нещо търся пак тука от полета,
на онова самотното мое пътуване.
От сълзите изтъркала музата,
за любовното нощно тъгуване.
А димът предизвиква сълзите ми
и дъждът се преплита със тях.
Любовта изгрява в очите ми,
прегазила в калта всичкия страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
