Спомен за лятото
Сред онази мъгла от тъга аз летя
и отново търся нещо от лятото.
Вървя пак все сама под дъжда
и мaгнитно се връщам обратно.
Нещо търся пак тука от полета,
на онова самотното мое пътуване.
От сълзите изтъркала музата,
за любовното нощно тъгуване.
А димът предизвиква сълзите ми
и дъждът се преплита със тях.
Любовта изгрява в очите ми,
прегазила в калта всичкия страх.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Добрева Все права защищены
