Nov 19, 2008, 1:25 PM

Спомен за лятото

  Poetry
1.8K 0 10
 

 

Сред онази мъгла от тъга аз летя

и отново търся нещо от лятото.

Вървя пак все сама под дъжда

и мaгнитно се връщам обратно.

 

 

 

Нещо търся пак тука от полета,

на онова самотното мое пътуване.

От сълзите изтъркала музата,

за любовното нощно тъгуване.

 

 

 

 

А димът предизвиква сълзите ми

и дъждът се преплита със тях.

Любовта изгрява в очите ми,

прегазила в калта всичкия страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...