paskali (Паскал Кюмурджиев)
28 4
10.04.2009 г., 9:44 ч.

Спомен за стария мост 

  Поезия » Любовна
662 0 9

 

СПОМЕН ЗА СТАРИЯ МОСТ

 

Бе тиха септемврийска нощ....

Луна, звезди, това се подразбира,

и оня скърцащ въжен мост.

Градът отсреща сякаш че замира.

 

Пред мен ти нежно промълви:

"То сигурно ще е заспало."

След теб бях аз, сърцето ми гори

от чиста обич закипяло.

 

И дълго гледахме реката,

и думи нямахме, но не -

сега говореха сърцата

за нежното Созополско море.

 

А времето безмилостно руши

по пътя всичко остаряло.

И мостчето ни то не пощади,

на любовта ни тайната узнало.

 

Снага бетонна там издига

красив и строен мост-юнак,

но сякаш нещо все не му достига

на нашата обич да е знак.

 

                                        

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??