Спомен за стария мост
СПОМЕН ЗА СТАРИЯ МОСТ
Бе тиха септемврийска нощ....
Луна, звезди, това се подразбира,
и оня скърцащ въжен мост.
Градът отсреща сякаш че замира.
Пред мен ти нежно промълви:
"То сигурно ще е заспало."
След теб бях аз, сърцето ми гори
от чиста обич закипяло.
И дълго гледахме реката,
и думи нямахме, но не -
сега говореха сърцата
за нежното Созополско море.
А времето безмилостно руши
по пътя всичко остаряло.
И мостчето ни то не пощади,
на любовта ни тайната узнало.
Снага бетонна там издига
красив и строен мост-юнак,
но сякаш нещо все не му достига
на нашата обич да е знак.
© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.
Но на други места спомени бол