СПОМЕН ЗА СТАРИЯ МОСТ
Бе тиха септемврийска нощ....
Луна, звезди, това се подразбира,
и оня скърцащ въжен мост.
Градът отсреща сякаш че замира.
Пред мен ти нежно промълви:
"То сигурно ще е заспало."
След теб бях аз, сърцето ми гори
от чиста обич закипяло.
И дълго гледахме реката,
и думи нямахме, но не -
сега говореха сърцата ...