26.07.2005 г., 23:29 ч.

Спомени 

  Поезия
889 0 1

Безсънни нощи,
лунен смях.
Очи красиви,
притихнал бряг.
Радости стаени
до болка ни горят.
Минути споделени
без глас в нощта крещят.
Горещи страсти,
целувки до припадък,
чувства властни,
сърцата побеждават.

Сега една сълза ранена
по лицето ми се стича,
а болката стаена
на вечна мъка ме обрича.

Мъгла,
мрак,
тъмнина..
Започва да вали,
боли ме!
Ах,как боли,
когато твоите ръце
милват нейните коси,
когато твоите очи,
се вглеждат в нейните очи.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??