Спомени
Безсънни нощи,
лунен смях.
Очи красиви,
притихнал бряг.
Радости стаени
до болка ни горят.
Минути споделени
без глас в нощта крещят.
Горещи страсти,
целувки до припадък,
чувства властни,
сърцата побеждават.
Сега една сълза ранена
по лицето ми се стича,
а болката стаена
на вечна мъка ме обрича.
Мъгла,
мрак,
тъмнина..
Започва да вали,
боли ме!
Ах,как боли,
когато твоите ръце
милват нейните коси,
когато твоите очи,
се вглеждат в нейните очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
