Безсънни нощи,
лунен смях.
Очи красиви,
притихнал бряг.
Радости стаени
до болка ни горят.
Минути споделени
без глас в нощта крещят.
Горещи страсти,
целувки до припадък,
чувства властни,
сърцата побеждават.
Сега една сълза ранена
по лицето ми се стича,
а болката стаена
на вечна мъка ме обрича.
Мъгла,
мрак,
тъмнина..
Започва да вали,
боли ме!
Ах,как боли,
когато твоите ръце
милват нейните коси,
когато твоите очи,
се вглеждат в нейните очи.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
