Спомени
Безсънни нощи,
лунен смях.
Очи красиви,
притихнал бряг.
Радости стаени
до болка ни горят.
Минути споделени
без глас в нощта крещят.
Горещи страсти,
целувки до припадък,
чувства властни,
сърцата побеждават.
Сега една сълза ранена
по лицето ми се стича,
а болката стаена
на вечна мъка ме обрича.
Мъгла,
мрак,
тъмнина..
Започва да вали,
боли ме!
Ах,как боли,
когато твоите ръце
милват нейните коси,
когато твоите очи,
се вглеждат в нейните очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
