25.07.2005 г., 17:50

Спомени

1.3K 0 0

Спомени

Ще минават  дни и много зими .
Снегът ще пада  бавно  в твойте коси.
Погледът ти ще е вперен  надалече, какво ли търсят твойте очи?
Една пътека  ще белее от луната
Ще си спомниш , че по нея - с мене си минавал ти
и от спомените няма да ти става леко - напротив повече ще те  боли.
След време  ще  ме търсиш и  ще страдаш тихо.
Сълзи ще се събират  в твойте  очи,
ще молиш и ще искаш тихомълком топлина и думи нежни
за самотните си дни

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...