25.07.2005 г., 17:50

Спомени

1.3K 0 0

Спомени

Ще минават  дни и много зими .
Снегът ще пада  бавно  в твойте коси.
Погледът ти ще е вперен  надалече, какво ли търсят твойте очи?
Една пътека  ще белее от луната
Ще си спомниш , че по нея - с мене си минавал ти
и от спомените няма да ти става леко - напротив повече ще те  боли.
След време  ще  ме търсиш и  ще страдаш тихо.
Сълзи ще се събират  в твойте  очи,
ще молиш и ще искаш тихомълком топлина и думи нежни
за самотните си дни

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...