Спомени
Дълбоко във сърцето още нося
забити шиповете остри,
на розата рубинено червена,
разцъфнала през онзи май вълшебен
на нашата любов!
Ти - снажен момък, аз - девойка нежна,
вървяхме, сплели ласкаво ръце
и песента всевечна на Орфея
звучеше в моето сърце,
изпълнено с любов!
Под купола небесен на звездите,
като във храм отекваше камбанен звън
и ние коленичехме в нощта
и шепнехме молитвени слова
за вечната любов!
Отминаха с годините назад
и нежният камбанен звън в нощта,
и песента всевечна на Орфея,
и тихите молитвени слова,
и розата рубинено червена,
с цвета на нашта кръв!
Сега, във тихите самотни дни
се връщат само спомените мили.
Присядат като гости чакани, добри,
във дланите ми слагат розите красиви,
разцъфнали през онзи май далечен
на нашата любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ракина Радева Всички права запазени
