Спомени
Аз бях на двайсет.
Ти – двадесет и пет.
Аз – плаха девойка,
ти – романтик и поет!
Съдбата ни срещна
като студенти –
търсещи, знаещи
без дивиденти...
Сърцата ни – чисти,
не знаем обаче,
кой, как да започне –
сърцето ми плаче
като сираче!
Времето бързаше!
Изпит, зачоти
винаги имахме,
важни уроци...
И докато бяхме
в лабиринта –
,,Наука"
Аз вече завърших.
Ти каза:
-,,Наслука"
...........................
Днес възпитавам,
ти пък лекуваш!
С теб остарявам
с теб се страхувам!
март 2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
