diqna-liana (Дияна)
78 434
26.03.2017 г., 19:37 ч.

Спомени 

  Поезия » Любовна
1348 4 7

Аз бях на двайсет.

Ти – двадесет и пет.

Аз – плаха девойка,

ти – романтик и поет!

 

Съдбата ни срещна

като студенти –

търсещи, знаещи

без дивиденти...

 

Сърцата ни – чисти,

не знаем обаче,

кой, как да започне –

сърцето ми плаче

като сираче!

 

Времето бързаше!

Изпит, зачоти

винаги имахме,

важни уроци...

 

И докато бяхме

в лабиринта –

,,Наука"

Аз вече завърших.

Ти каза:

-,,Наслука"

...........................

Днес възпитавам,

ти пък лекуваш!

С теб остарявам

с теб се страхувам!

 

март 2017г.

© Дияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Пепи,Благодаря Руми!
  • Хубави спомени, облечени с думи и представени по начин, който докосва! Поздрав и от мен, Дияна!
  • Благодаря Ви за споделеното Стойчо,Веси,Александър и Пепи...и доскоро!
  • Чиста любов от чисто сърце, намерило отклик у друго такова! Щастие в едно цяло. Хареса ми, Дияна!
  • Има нещо несравнимо по-важно от правилния избор на професия и кариерата - да намериш подходящия човек до себе си! В тази същностна нужда науката не може да помогне. Най-важно е чистото сърце, което вижда истинското сърце на другия. Чистите повърхности се залепят най-здраво и чистите сърца се свързват за цял живот! Толкова здраво, че стават едно сърце и един живот!!!
    Благодаря, че споделяте вашето щастие с нас!
  • Харесах! Поздрави!
  • Романтика от студентския живот! Успех!😍
Предложения
: ??:??