Спомени

Поезия » Любовна

2K 4 7

Аз бях на двайсет.

Ти – двадесет и пет.

Аз – плаха девойка,

ти – романтик и поет!

Съдбата ни срещна

като студенти –

търсещи, знаещи

без дивиденти...

Сърцата ни – чисти,

не знаем обаче,

кой, как да започне –

сърцето ми плаче

като сираче!

Времето бързаше!

Изпит, зачоти

винаги имахме,

важни уроци...

И докато бяхме

в лабиринта –

,,Наука"

Аз вече завърших.

Ти каза:

-,,Наслука"

...........................

Днес възпитавам,

ти пък лекуваш!

С теб остарявам

с теб се страхувам!

март 2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

diqna-liana (Дияна)

Благодаря Пепи,Благодаря Руми!

2018-02-09T22:24:56+02:00
rumbic (Руми)

Хубави спомени, облечени с думи и представени по начин, който докосва! Поздрав и от мен, Дияна!

2017-05-09T11:41:54+03:00
diqna-liana (Дияна)

Благодаря Ви за споделеното Стойчо,Веси,Александър и Пепи...и доскоро!

2017-03-31T21:44:10+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Чиста любов от чисто сърце, намерило отклик у друго такова! Щастие в едно цяло. Хареса ми, Дияна!

2017-03-27T18:19:13+03:00
Вятъречи (Александър Ценов)

Има нещо несравнимо по-важно от правилния избор на професия и кариерата - да намериш подходящия човек до себе си! В тази същностна нужда науката не може да помогне. Най-важно е чистото сърце, което вижда истинското сърце на другия. Чистите повърхности се залепят най-здраво и чистите сърца се свързват за цял живот! Толкова здраво, че стават едно сърце и един живот!!!
Благодаря, че споделяте вашето щастие с нас!

2017-03-27T14:17:47+03:00