28.11.2024 г., 6:13

Спомени

331 0 1

    за Бургас

 

Аз вървя по пътищата – 

            някога от мен 

                    вървяни

 и се питам 

        сам – 

    какво ли тука 

            пропилях?!

Дали времето е 

        заличило 

            старите ми рани, или…, на този 

        свят 

            много болка

                   изживях…?!

 

                1975

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И пак се захласвам, оставам без глас,
    щом стъпя на моста на моя Бургас!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...