Nov 28, 2024, 6:13 AM

Спомени

Poetry » Philosophical

328 0 1

за Бургас

Аз вървя по пътищата –

някога от мен

вървяни

и се питам

сам –

какво ли тука

пропилях?!

Дали времето е

заличило

старите ми рани, или…, на този

свят

много болка

изживях…?!

1975

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BoBoteva (Bo Boteva)

И пак се захласвам, оставам без глас,
щом стъпя на моста на моя Бургас!

2024-11-28T13:14:41+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0