От спомените ми отлитна,
стопи се като дъх на лято,
захвърлена и беззащитна,
кат птица от самотно ято…
На теб едничка съм разказвал
за тайните си съкровени,
обичам те – на теб съм казвал
във нощите ми, тъй студени!
С треперещи ръце минувал
по тръпнещото твое тяло,
в очите ти сълзи бленувал
изгаряли сърцето…цяло!
И споменът ми безропóтно
изчезна от съня …и в мрака,
рисувам по стъклото потно
и нещичко във мен…те чака!
13.04.2017 г.
© Владислав Недялков Все права защищены