2.12.2017 г., 0:21

Спомени

538 0 2

                            от морето

 

Аз вървя

         по пътищата,

                   някога от

                                 мен

                                    вървяни,

и се питам

                сам:

                  “ Какво ли

                                 тука

                                      пропилях?! “

Дали

       времето

                     е заличило

                                 старите ми

                                                   рани,

или

     на

         този

                свят

                      много

                              болка

                                     изживях..?!

 

20 юли 1975г.

                                                                                                              Шани

      Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...