19.09.2008 г., 15:16

Спомени

707 0 1

Спомени

Посветено на прекрасните ми моменти.

 

Спомени минават през ума ми,

сякаш вчера са били.

Всеки миг сърцето ми пълни,

а то – очите със сълзи.

 

Бързо отминаха дните

и ново време дойде,

знам, и теб боли те,

сякаш главата ти с шип боде...

 

Болезнено е миналото,

хубаво или лошо.

Да отсявам, трябва, гнилото,

но нека не ставам пошла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...