Спомени
Отдавна вън изгря луната, отдавна слънцето се скри,
отдавна мрак се спусна над гората, отне и нашите мечти.
Отдавна исках аз да те забравя и нов живот за мен да се роди,
но някак болката позната ми върна миналите дни.
Ах, колко ще се скитам, аз не зная
по дългия, сив, мрачен път
и пак в разхвърляната стая, спомените ще мълвят.
Аз молех със горещи сълзи, аз молех Дявола и Бог,
при мене пак да се завърнеш и някак да не бъдеш тъй жесток.
Но тъй е писано, едва ли стари чувства пак да се родят,
какъв е смисълът, разбра ли, да бъдеш сам във своя път?
Аз исках да съм с теб, да те обичам, да бъда лъч във твоя ден,
аз исках пак до теб да тичам по вятъра и пясъка студен.
Но моля те, прости ми, мили, че обичта предадох аз,
но нямам вече сили, безмълвна да те чакам в нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моарейн Всички права запазени
