Вървя по стъпките хилядолетни,
прекосявали дълго тротоара,
сред спомените мимолетни
край асфалтова улица стара.
И срещам хиляди лица безлични -
стари, млади, бедни и богати,
толкова еднакви, но и толкова различни.
Отминават бързо и остават непознати.
Аз не знам, не знае никой друг
какво в душите им се крие,
какво ги е довело тук,
кой щастие, кой болка ще открие. ...