3.04.2011 г., 21:24

Спомени

1.1K 0 0

 Спомени, изпълнени с радост и тъга,

толкова ярки, сякаш случват се сега,

спомени... след всяка обида и раздяла,

спомени от любов, винаги боляла.

И защо към тези спомени се връщам,

защо към изминалия път се обръщам?

Няма как от спомените да се избавя,

хубави и лоши, просто така съм живяла!

Винаги ще има "ако" бях по-зряла,

"ако" шепа любими хора бях някак съумяла

да запазя и в утрешния ден, те пак да са до мен,

но щом не мога времето назад да върна,

всяка усмивка, поглед, миг в спомен ще превърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...