Спомени, изпълнени с радост и тъга,

толкова ярки, сякаш случват се сега,

спомени... след всяка обида и раздяла,

спомени от любов, винаги боляла.

И защо към тези спомени се връщам,

защо към изминалия път се обръщам?

Няма как от спомените да се избавя,

хубави и лоши, просто така съм живяла!

Винаги ще има "ако" бях по-зряла,

"ако" шепа любими хора бях някак съумяла

да запазя и в утрешния ден, те пак да са до мен,

но щом не мога времето назад да върна,

всяка усмивка, поглед, миг в спомен ще превърна!