Apr 3, 2011, 9:24 PM

Спомени

  Poetry » Love
1.1K 0 0

 Спомени, изпълнени с радост и тъга,

толкова ярки, сякаш случват се сега,

спомени... след всяка обида и раздяла,

спомени от любов, винаги боляла.

И защо към тези спомени се връщам,

защо към изминалия път се обръщам?

Няма как от спомените да се избавя,

хубави и лоши, просто така съм живяла!

Винаги ще има "ако" бях по-зряла,

"ако" шепа любими хора бях някак съумяла

да запазя и в утрешния ден, те пак да са до мен,

но щом не мога времето назад да върна,

всяка усмивка, поглед, миг в спомен ще превърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....