Спомени и още нещо

1.04.2008 г., 15:17 ч.

Поезия » Любовна

675 0 5

Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.
Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.
Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомени и още нещо

Искате да прочетете повече?

Предложения