1.04.2008 г., 15:17

Спомени и още нещо

830 0 5
Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.

Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.

Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.

Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По принцип не харесвам подобен тип стихове,но това е добро. Браво.
  • Понякога и едно стихотворение е достатъчно,
    за да усетиш нежната душа на поета!
  • Хареса ми, Гери!!!
    Поздравления и добре дошла!!!
  • Много е красива философията на този стих...
    ласката прекрасна на ситния дъжд...! Хубаво!
    с обич, Гери.
  • Събуждането е винаги въпрос на време и няма значение дали се будят желания, спомени или собствената идентичност...Нищо съществуващо не се губи. Сърдечен поздрав от една самодива

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...