Спомени и още нещо
Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.
Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.
Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.
Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.
Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.
Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.
Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Всички права запазени
. Сърдечен поздрав от една самодива