1 abr 2008, 15:17

Спомени и още нещо

836 0 5
Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.

Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.

Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.

Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По принцип не харесвам подобен тип стихове,но това е добро. Браво.
  • Понякога и едно стихотворение е достатъчно,
    за да усетиш нежната душа на поета!
  • Хареса ми, Гери!!!
    Поздравления и добре дошла!!!
  • Много е красива философията на този стих...
    ласката прекрасна на ситния дъжд...! Хубаво!
    с обич, Гери.
  • Събуждането е винаги въпрос на време и няма значение дали се будят желания, спомени или собствената идентичност...Нищо съществуващо не се губи. Сърдечен поздрав от една самодива

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...