wola (Гери)
53 68
1 abr 2008, 15:17

Спомени и още нещо 

  Poesía » De amor
651 0 5
Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.

Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.

Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.

Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.


© Гери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По принцип не харесвам подобен тип стихове,но това е добро. Браво.
  • Понякога и едно стихотворение е достатъчно,
    за да усетиш нежната душа на поета!
  • Хареса ми, Гери!!!
    Поздравления и добре дошла!!!
  • Много е красива философията на този стих...
    ласката прекрасна на ситния дъжд...! Хубаво!
    с обич, Гери.
  • Събуждането е винаги въпрос на време и няма значение дали се будят желания, спомени или собствената идентичност...Нищо съществуващо не се губи. Сърдечен поздрав от една самодива
Propuestas
: ??:??