1 abr 2008, 15:17

Спомени и още нещо

834 0 5
Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.

Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.

Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.

Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По принцип не харесвам подобен тип стихове,но това е добро. Браво.
  • Понякога и едно стихотворение е достатъчно,
    за да усетиш нежната душа на поета!
  • Хареса ми, Гери!!!
    Поздравления и добре дошла!!!
  • Много е красива философията на този стих...
    ласката прекрасна на ситния дъжд...! Хубаво!
    с обич, Гери.
  • Събуждането е винаги въпрос на време и няма значение дали се будят желания, спомени или собствената идентичност...Нищо съществуващо не се губи. Сърдечен поздрав от една самодива

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...