Спомени и още нещо
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.
Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.
Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.
Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
. Сърдечен поздрав от една самодива