Спомени и още нещо

Poetry » Love

829 0 5

Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.

Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.

Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб.

Ситен дъжд сега напоява гората,
нови листа избуяват
и с ласките негови не могат да се мерят
даже най-нежните ти полъхвания.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

niko_niko (Нико Ников)

По принцип не харесвам подобен тип стихове,но това е добро. Браво.

2008-04-02T16:54:44+03:00
Little_black_dress (ДРУГА)

Понякога и едно стихотворение е достатъчно,
за да усетиш нежната душа на поета!

2008-04-01T22:18:47+03:00
Романтик (Христо Костов)

Хареса ми, Гери!!!
Поздравления и добре дошла!!!

2008-04-01T17:04:52+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много е красива философията на този стих...
ласката прекрасна на ситния дъжд...! Хубаво!
с обич, Гери.

2008-04-01T16:38:27+03:00
Самодива (Вики)

Събуждането е винаги въпрос на време и няма значение дали се будят желания, спомени или собствената идентичност...Нищо съществуващо не се губи. Сърдечен поздрав от една самодива

2008-04-01T16:35:01+03:00