Спомени и още нещо

Apr 1, 2008, 3:17 PM

Poetry » Love

676 0 5

Когато, преродена в гора,
се отдавах на ласките ти, Вятъре,
ти ми се присмя
и превърна ме в храсталак.
Когато поисках да ти дам душата си,
ти я взе,
за да я стъпчеш
и поиска и живота ми.
Сега нова и жива без теб,
знам, пак ще ме потърсиш,
но камъка ще намериш
студен, оставен от теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомени и още нещо

Want to read more?

Random works