Спомени... мечти
Спомени... мечти
От мислите си те изхвърлям,
от спомени и от мечти.
Но защо в съня ми идваш,
не съм те канила, нали?
Проблема с мен реши го лесно,
живееш със спомени и с мечти.
А мене, живата, отричаш,
затова ли в съня ми се яви.
Не знам защо е тази орисия
да водим със себе си войни.
Да бъдем заедно е невъзможно,
но любовта остави своите следи.
Искаш спокойно да живееш
само със спомени и с мечти.
А аз все пак съществувам,
а и любовта в мен откри.
Ако, да кажем, с мен се нещо случи,
как ще живееш с мечти.
Само спомени ще ти останат,
от любовта не бягай ти.
От мислите си те изхвърлям,
от спомени и от мечти.
Но защо в съня ми идваш,
не съм те канила, нали?
Проблема с мен реши го лесно,
живееш със спомени и с мечти.
А мене, живата, отричаш,
затова ли в съня ми се яви.
Не знам защо е тази орисия
да водим със себе си войни.
Да бъдем заедно е невъзможно,
но любовта остави своите следи.
Искаш спокойно да живееш
само със спомени и с мечти.
А аз все пак съществувам,
а и любовта в мен откри.
Ако, да кажем, с мен се нещо случи,
как ще живееш с мечти.
Само спомени ще ти останат,
от любовта не бягай ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
