27.08.2007 г., 15:11 ч.

Спомени от тишината 

  Поезия
591 0 5

 

Ах, да бях те хванал за ръка,

Да бяхме тръгнали из непознати друми...

Да не слушах само хорската мълва,

Пълни с болка са техните думи.

И летен хлад след дъжд обилен,

Като студено слънце в зимен хоризонт;

Кълнях се уж да бъда силен,

Ала не намерих подходящия сезон –

За теб, за мен, за любовта,

И за мълчанието, а също и смъртта.

За да ги скрия аз далеч, на сухо;

Да ги съхраня, и да ги опазя.

А всичко бе невероятно глухо,
Ала не успях да спазя

Клетвата, която аз ти дадох -

Браво, как само те предадох.

 

И бягаш ти, далеч от мен,

Ала мълчанието във  мен е още.

Ще го пазя аз като единствен спомен

И само нощем

Ще го вадя аз от сушината,

За да ме топли и да навява спомени за теб.

 

Спомени от тишината.

© Християн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Неповторимо! Невероятно много ми хареса...
  • трудно е да признаеш грешката си...но според мен не си "уж силен",а наистина си силен...щом имаш куража дапризнаеш,къде си сгрешил..
  • оф, знам си го... ще видите, че ритъмът в повечето ми произведения куца... :S тепърва ми предстои да изглаждам всичко...
  • много е хубаво!!!
    поздрав!!!
  • Малко трябва да обърнеш внимание на ритъма.
    Иначе идеите са много хубави!
Предложения
: ??:??